Проблемът с престъпността е една от най-силно доминиращите теми в българското общество през последните 30 години. В края на 90-те години, наред с феномена на „силовите групировки“ — българският вариант на организираната престъпност, огромният брой всекидневни криминални инциденти създава усещане за несигурност и страх у българските граждани. В резултат на това, в обществото се наблюдава тенденция за изключително силно недоверие към информацията, получавана от институциите, особено към данните за криминалната ситуация в страната.
В този контекст, през 2001 г. Центърът за изследване на демокрацията разработва и предлага първият алтернативен инструмент за оценка на престъпността в страната — националното изследване на престъпността (НИП). НИП е инструмент, който дава възможност за задълбочен анализ на тенденциите и размера на престъпността в България. Всяка година НИП събира информация чрез национално представително социологическо изследване — „виктимизационно изследване“, или изследване на жертвите на престъпността. Чрез този метод се получава надеждна информация както за регистрираните от полицията, така и за незаявените от жертвите престъпления.
Настоящият доклад представя анализ на резултатите от проведеното през първата половина на 2020 г. Национално изследване на престъпността и поставя препоръки за повишаване на ефективността на институциите при регистрирането на докладвани от жертвите престъпления.
